Конвенцията за Международно Гражданско Въздухоплаване, състояла се през 1944 година и уважена от 54 държави е създадена за насърчаване на сътрудничеството и „създаване и запазване на приятелство и разбирателство между нациите и народите по света“.
Известно днес като Чикагската конвенция, това знаково споразумение установява основните принципи, позволяващи международния въздушен транспорт. Конвенцията води и до създаването на специализирана агенция – Международна организация за гражданско въздухоплаване (ICAO).
Чикагска конвенция
Втората световна война е мощен катализатор за техническото развитие на самолета. През този период е изградена широка мрежа от пътнически и товарни превози, но има много пречки, както политически, така и технически, за развитието на тези мрежи и нови такива.
След проучвания, инициирани от САЩ , както и различни консултации, със нейните съюзници, правителството на САЩ отправя покана до 55 държави да присъстват на Международната конференция за гражданска авиация в Чикаго през 1944г.
Делегатите се срещат в много тъмен момент от човешката история и пътуват до Чикаго с голям личен риск. Много от страните, които представляват, все още са окупирани. В крайна сметка 54 от 55-те поканени държави присъстват на конференцията в Чикаго и до нейното сключване на 7 декември 1944 г. 52 от тях подписват новата Конвенция за международно гражданско въздухоплаване.
Известна днес като „Чикагската конвенция“, това знаково споразумение полага основата на стандартите и процедурите за мирна глобална въздушна навигация. Тя определя като своя основна цел развитието на международната гражданска авиация „…по безопасен и подреден начин“ и така, че услугите на въздушния транспорт да бъдат създадени „на основата на равни възможности и да работят стабилно и икономично“.
ИКАО
Чикагската конвенция също така формализира очакванията, че ще бъде създадена специализирана Международна организация за гражданско въздухоплаване (ICAO), за да организира и подкрепи интензивното международно сътрудничество, което ще изисква зараждащата се глобална мрежа за въздушен транспорт.
Основната цел на ICAO, както тогава, така и днес, е да помогне на държавите да постигнат възможно най-висока степен на еднаквост в разпоредбите, стандартите, процедурите и организацията на гражданското въздухоплаване.
Поради обичайните забавяния, които се очакват при ратифицирането на Конвенцията, Конференцията в Чикаго предвидливо подписа Временно споразумение, което предвижда създаването на Временна ИКАО (PICAO), която да служи като временен консултативен и координиращ орган.
PICAO се състои от Временен съвет и Временна асамблея, а от юни 1945 г. Временният съвет заседава непрекъснато в Монреал, Канада, и се състои от представители на 21 държави-членки. Първата временна асамблея на PICAO, предшественик на тригодишните асамблеи на ICAO в съвременната ера, също се провежда в Монреал през юни 1946 г.
На 4 април 1947 г., след достатъчно ратификации на Чикагската конвенция, временните аспекти на PICAO вече не са от значение и тя официално става известна като ICAO. Първата официална асамблея на ICAO се провежда в Монреал през май същата година.
По време на този поход към модерната ера на въздушния транспорт, приложенията към Конвенцията се увеличават по брой и се развиват така, че сега включват повече от 12 000 международни стандарта и препоръчани практики (SARP), всички от които са договорени с консенсус от сегашните 193 държави-членки на ICAO.
Тези SARP, наред с огромния технологичен напредък и приноса през последните десетилетия от името на операторите и производителите на въздушен транспорт, позволиха реализирането на това, което сега може да бъде признато за критичен двигател на социално-икономическото развитие и едно от най-големите постижения на човечеството в сътрудничество – съвременната международна въздушна транспортна мрежа.
Организационна структура на ИКАО
Понастоящем организационната структура на ICAO се състои от Секретариат и три основни органа: Асамблея, Съвет и Комисията за аеронавигация (ANC).
Съставена от всички държави-членки, Асамблеята е суверенният орган на ICAO. Обикновено се свиква на всеки три години, а Асамблеята трябва да определи насоките, които да се следват през следващите три години, да одобри бюджета и да прегледа техническата работа, както и правните, икономически и административни изисквания на Организацията. Важна функция на Асамблеята е да одобрява измененията на приложенията към Чикагската конвенция.
Освен това Асамблеята избира 36-те държави, които съставят Съвета през следващите три години. Държавите се избират според значението им за международния въздушен транспорт, техния принос в структурата на аеронавигацията на международната гражданска авиация и критериите за географско представителство.
Като изпълнителен орган на ICAO, Съветът има правомощия да приема SARPS(стандарти и препоръчани практики) и да ги включва в приложенията към Чикагската конвенция, да свиква Асамблеята, да назначава генералния секретар и да администрира бюджета на Организацията. На практика Съветът работи чрез комисии, сред които са : Комитетът за въздушен транспорт (отговарящ за икономически жизнеспособното развитие на международната гражданска авиация), Финансовият комитет, Комитетът за незаконна намеса и Комитетът за техническо сътрудничество.
